Днес прочетох една статия, която се занимаваше с един тревожен феномен ширещ се на Острова от известно време – прекръстването на легендарни стадиони с имената на спонсори. Явно подтикнати от желание за привличане на все повече и повече пари, клубовете и ФА не се свенят да посягат на светините на футбола – стадионите.
В случая ставаше въпроз за слухове за преименуването на „митичния Уембли“ в ‘Wembley Stadium brought to you by…’. Говори се, че подобна гавра в името на комерса ще докарва по £8 млн. за година. Това може и да не се случи, но имаме примерите от близкото минало, където позакъсали за пари отбори продават правата върху името на стадиона си. Сещам се за Сейт Джемсис Парк (стадионът на Нюкясъл Юнайтед), който в момента се казва Спортс Дайрект Арена.
От този сезон циркулира и суха, че Анфийлд ще бъде даден за перименуване на клиента предложил най-висока цена. Ясни са изчислениято колко пари струва Олд Трафорд и Самфорд Бридж. Тези неща се приемат разбира се с негодувание от истинските феновете, но забелязвам че в Англия те стават все по-маловажни в търсенето на по-широка аудитория. Превръщането на клубовете в марка продава вече фланелки главно в Азия. Рекламните билболди по игрищата излъчват реклами на корейски, китайски и арабски. Играта става все по-малко удоволствие за феновете и все повече угощение за рекламните агенции.
Не ни остава нищо друго освен да чакаме следващата стъпка към откъсването на спорта от местните фенове и завиването му с лъскаво целофанче за продан някъде.
И така докато не гръмне скандал подобен на този с Ланс Армстронг, който да унищожи всичко.
Обновено:
Току що прочетох следната статия за поредната саморазправа на УЕФА с традиционнните фенове.
Граучи Блог 