Вяра никому

Колко от нас вярват безрезервно на прочетеното в учебниците. Колко от нас поставят под съмнение данните които едно или друго лице, носещо етикета „учен“ изнася.
В науката както във всяка човешка област се преплитат купища интереси, които откровено манипулират обществото за постигането на цели различни от общото благо. Мисля, че е излишно да даваме за пример „историческата“ наука. Тя може би е една от най-пострадалите области на познанието по очевидни причини. През 19 век антропологията също е била идеално място за мистификации, поле за изява на мегаломански амбиции.
В края на 20 и началото на 21 век изучаването на климата се изправя пред подобни предизвикателства. Като всяка наука в зародиш тя е особено уязвима към мистификации и налагането на заблуди като основни аксиоми.
Конкретен повод да се замисля за този проблем е скорошното изтичане на информация (писма и изходен програмен код) от една от водещите организации, нанимаващи се с въпросите на климата. Там се появиха доста нелицеприятни сведения, които може да поставят под съмнение изводите които сега се смятат (не без намесата на политици и медии) за чиста истина.
Лошото е, че има прекален финансов интерес в подобни изследвания и на някои кръгове им се струва, че ако изчезне момента на „алармизъм“ и „паникьорство“ в прогнозите, тези финансови облаги ще изчезнат.
За щастие самата наука досега успешно се е справяла с подобни индивиди. Историята познава не един или двама които са загубили престижа си и са заклеймени за поколенията като мошеници, фалшификатори и шарлатани. Рано или късно ще се разбере кой е крив и кой е прав. За лъжците ще остане само позора за вечни времена, който е по-страшен от всякакви наказания.
Личното ми мнение, е че доста се прекалява с прогнозите. Данните ни са прекалено малко за да си правим генерални изводи. Но това не пречи да се извличат лесни икономически или политически дивиденти.
Като казвам това съзнавам напълно, че не малко пари стоят и на страната на противиците на теорията за човешко предизвикания парников ефект. Просто и двете страни са компрометирани. Хубавото е, че в случая истината е само една. След 100 години или ще има потоп или няма да има и няма да има място за междинни тълкувяния.
Като говорим за псевдоучените, не може да не дадем примери от историята и за истински учен.
Например Йоханес Кеплер. Дълбоко религиозен човек, подхранван от идеята за откриването на т.нар. божествен часовников механизъм, който управлява небесата. На него дължим именно прозрението, че планетите обикалят по елипса около Слънцето. Това е било в пълен разрез с представата му за механизъм, изграден от идеални геометрични форми, сфери и пирамиди, но той като истински учен е приел истината, че вселената не е идеална. Това е най-трудото за един учен – да се пребори с първоначалните си заблуди и да приеме фактите, такива каквито са, независимо колко са му неудобни. Но това е и нещото което различава учения от шарлатанина.
„Украсяването“ и „напасването“ на резулатите, така, че да пасват на първоначалната идея е нещото което лъсна в изтеклите имейли. За мен вече няма съмнение какви „учени“ са се заели със златната мина наречена „изследване на климатичните промени“.

Публикувано на Uncategorized и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s